• Екип MedicalSpace

Как мотивацията се превръща в дисциплина

Интервю с Марио Митончев, специалност "Фармация" в Медицински университет - София




Марио, поздравления! Тази година ти си първокурсник в Медицинския университет в София, в специалност Фармация, което е чудесно постижение. Разкажи ни повече за себе си – къде си учил, с какво се занимаваш, освен че вече си студент.

Здравейте! Завършил съм специалност "Икономика и мениджмънт" в ПГИТ „Проф. д-р Асен Златаров“ в моя роден град – Петрич. Лично за мен тази специалност включваше много безсмислени предмети в 11-ти и 12-ти клас - стокознание, счетоводство и т.н. През петте години на обучение в гимназиалния етап участвах многократно в извънкласни дейности - олимпиади по физика и математика, състезания по бързоскоростно нареждане на кубчето на Рубик, финанси, фотография, социално предприемачество, организиране на благотворителни кампании. Считам, че постигнах много успехи в сферата на финансите и предприемачеството – носител съм на стипендия „Атанас Буров“, която се връчва годишно на едва 10 ученици от цялата страна за принос в сферата на финансите. Заедно с приятелите ми успяхме да спечелим финансиране на стойност 4 000 лв. за подпомагане на пенсионерския клуб в село Габрене. Миналата година, непосредствено преди коледните празници, проведохме кампания по набиране на хранителни продукти за хора в нужда от община Петрич. Крайният резултат беше, че подкрепихме 297 домакинства. Получихме и обща финансова подкрепа в размер на 1 100 лв. от дарители в САЩ и Германия. Положителен катализатор за всичките ми успехи беше учителят ни по финанси и икономика Анелия Попова. Докато бях в гимназията се възползвах от всички възможности, които предлагаше специалността ми, но осъзнавах, че не искам да се занимавам нито с финанси, нито със счетоводство. Още от 7-ми клас исках да се занимавам с наука. До 10-ти клас учех стриктно и с огромен интерес по природните науки. В 11-ти клас всичко се промени. От точните науки остана само математиката, а тяхното място заеха предмети с насоченост в сферата на икономиката.


В такъв случай - какво е мнението ти за последните кардинални промени в средното образование и ранното профилирани на учениците?

Тези промени имат логика, ако обаче се дава избор на децата в по-късен етап от тяхното обучение. Например в Германия се дава възможност в 10-ти клас да си избереш 2 предмета, които да са с разширено изучаване. В 7-ми клас обикновено не знаеш какво точно ще искаш да учиш и записваш там, където отиват и твоите приятели.


Разкажи ни кое определи избора ти на специалност фармация и как премина кандидатстудентската ти подготовка?

Целта ми беше да вляза в специалност медицина, защото още от 9-ти клас исках да стана хирург. Това желание беше провокирано от един неприятен за мен момент - катастрофа на автомагистрала Струма през февруари месец 2019 г. и невероятната смелост на лекарите от МБАЛ "Рокфелер". Поради неразбиране на тежестта на изпита и тотална немарливост в 11-ти и 12-ти клас отлагах подготовката за КСК, докато не дойде момент, в който се оказа прекалено късно, а именно краят на януари 2022 г. Опитах се да намеря учител по химия за интензивни частни уроци. Осъзнавах финансовата тежест, която ще сполети родителите ми, но всички учители ми отказаха категорично и ме отпратиха да следвам нещо по специалността от гимназията. Взех решение да започна самостоятелна подготовка. Не осъзнавах напълно в какво се забърквам, но все пак си купих учебниците, които бяха нужни по конспект. По-късно си купих и ключове за уроците по химия в Уча.се, създадох организация и план за напредъка на подготовката ми по дни. Грешката, която допуснах е, че си поставих прекалено амбициозни цели. Минаха два месеца и реших да се явя на предварителните приемни изпити. Осъзнавах напълно, че резултатите няма да са много качествени, но смятах че е добър ход, за да видя какво всъщност представлява изпитът. В крайна сметка предварителните изпити бяха тотален провал. ​ След като минаха матурите, бяхме освободени от учебни занятия. Дойде моментът, в който започнах да вливам цялата си енергия в предстоящите редовни изпити. Учех всеки ден от сутрин до вечер, чувствах огромен страх и натиск, имаше го и напрежението от социалната среда. Много хора ще кажат, че преувеличавам. Не мога да докажа колко съм учил, но не ми е нужно и да го правя. Ще отбележа само, че в началото на януари бях 75 кг., а в средата на юли 64 кг. ​ Тук идва развръзката на това какво правя в специалност фармация, а не в медицина. В началото на юни тотално се бях отказал да се явявам на редовни изпити, бях отчаян и смятах, че ще е нужна още година и скъпи частни уроци. Тогава моята леля ми предложи да намери учител по химия, който да провери нивото ми по предмета. Събитието, което ми повлия, се състоя на 17 юни. На този ден се срещнах с човека, под чиято редакция е сборникът по химия към МУ-София, а именно деканът на Фармацевтичния факултет - Александър Златков. Много хора ще кажат, че съм си купил отговорите по химия. В тази хипотеза липсва логика, защото ако имах отговорите, нямаше да ме оценят с 4.38 на изпита. Другата съществена подробност е, че вариантите на теста се теглят непосредствено преди изпита. Също така отстоявам принципа, че всеки трябва да получава това, което може да създаде чрез собствените си възможности и положен труд. ​ Като цяло осъзнавах тежестта на срещата, бях се подготвил с точни въпроси и задачи. Получих ясен отговор на всеки въпрос. Накрая на срещата бях посъветван да запиша фармация и да опитам, и в друг университет (само в друг или и в друг?) Отначало бях скептичен. Казах си, че ще запиша медицина на първо желание, но като притеглих везната, осъзнах, че е по-рационално да запиша фармация. Много малко момчета кандидатстват тази специалност и имах по-големи шансове да вляза и впоследствие да се прехвърля другата година. Ако запишех медицина като първо желание имаше опасност да не вляза и родителите ми да бъдат принудени да плащат огромни суми за частни уроци. ​ Мога да добавя само, че всички минуси бяха на моя страна - подготовката ми отне 5 месеца, учех самостоятелно и не бях профилирана паралелка с химия и биология в гимназията, но си струваше. Сега, след първата седмица в университета, чувствам, че съм направил правилен избор, лекциите минават изключително бързо, всеки ден е разнообразен и пълен с новости. Не съжалявам ни най-малко.


Коя част от конспекта и от подготовката като цяло беше най-сериозно изпитание за теб?

Най-сериозни трудности срещнах с органичната химия и с темата за имунитет по биология. За времето, което имах, успях да премина само една трета от темите по органична химия.


Едно от трудните неща при самоподготовката е да си последователен в усилията си. Каква е твоята успешна стратегия за постоянство в ученето?

Най-важното нещо е концентрацията. А кога човек е концентриран в едно нещо? Когато го вълнува и иска да учи по дадената тема. В началото на подготовката ми беше вътрешната мотивация, но след това мотивацията се превърна в дисциплина.


Кое ти липсваше по време на подготовката като учебни инструменти и достъпно учебно съдържание?

Учебни материали не ми липсваха, защото учебниците са сравнително евтини и се заплащат еднократно. Липсваше ми учител по химия, който да ме насочи за какво да внимавам на изпита.


Кой е най-ценният урок, който усвои, преборвайки се с конспекта за КСК?

Най-ценното беше, че не трябва да се отказвам от това, което искам да уча и да влагам навременни усилия в него, да бъда далновиден и практичен. Успях да избягам от стереотипа, че са нужни 2 години частни уроци, за да вляза в медицинска специалност. Научих се и да притъпявам натиска от социалната среда, която ми казваше просто да запиша счетоводство.


Какви са препоръките ти към следващите кандидат-студенти?

От опит мога да заявя, че срок от една година е пределно достатъчен за подготовка! Видяхме, че за две години се случиха много събития. Светът е изключително динамичен. Трябва да отбележа, че на 16-годишна възраст малко хора са способни да преценят с коя професия ще се обвържат за цял живот. На тази възраст много бързо се сменят настроения, мотивация и принципи, което е нормално. Според мен това не е най-правилната възраст за вземане на подобно решение. Затова преди самата подготовка всеки кандидат-студент трябва да си зададе въпросите защо избира дадена специалност и какво иска от живота си все пак. Трябва да избереш дали ще учиш, защото родителите са те накарали, вярвайки, че лекарската професия е „скъпо платена“, „сигурна“ и „престижна", или поради вътрешен порив към науката и желание да бъдеш полезен на обществото чрез предоставяне на най-добрите здравни грижи.