• София Аспарухова

Удивителното ни сърце


Сърцето винаги е вълнувало човека. За едни е символ на любовта, а за други – удивителна структура, достойна за задълбочено изследване. Думата “кардиология” буквално означава наука за сърцето. Произлиза от латинската дума cor, cordis, n - сърце и от гръцката logos - наука. Счита се, че като дисциплина е основана от английския медик Уилям Харви. През 1628 година той издава научния си труд “Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus”, който разглежда циркулацията на кръвта в живите организми. Освен да лекува поколения английски крале, Харви детайлно изучава сърцето – неговата дейност, функция и строеж. Той е първият учен, който формулира теза и аргументи, че кръвта, изпомпвана с помощта на сърцето, циркулира в тялото ни по артерии и вени. Изследва също обема на сърцето, сърдечния ритъм, строежа на кръвоносните съдове, особено венозните клапи, и така изгражда основата на кардиологията такава, каквато я познаваме днес.




След това откритие учените достигат до все по-прозорливи заключения. През 18. и 19. век медиците разширяват понятията, свързани със сърдечната анатомия, физиология и патология. Сред тях са пулсът, кръвното налягане, сърдечните тонове, сърдечната мускулатура, вродените дефекти на сърцето и много други. Особено им помага прилагането на аускултация чрез стетоскопа, създаден от Рене Лаенек. Огромен прогрес има през 20. век с навлизането на техническите постижения като електрокардиограмата, ангиографията, ехокардиографията, поставянето на катетри и други.

Едно от най-големите постижения в медицината е трансплантацията на сърце. Чудото се случва през 1967 година в Кейптаун, ЮАР. Доктор Крис Барнард и неговият екип извършват първата по рода си сърдечна трансплантация от човек на човек и така поставят един от крайъгълните камъни в развиващата се още наука. Макар в наши дни това да изглежда като позната и сякаш рутинна процедура, куражът на д-р Барнард да поеме риска, е неоспорим. Пациентът – 53-годишен мъж с остра коронарна недостатъчност, диабетик и с периферна съдова болест, далеч не изглежда като идеалния реципиент. Ден преди операцията обаче млада жена, претърпява катастрофа със смъртоносна мозъчна травма. Така тя се превръща в донор на първото човешко сърце, което след успешна процедура започва да функционира нормално в новото си тяло. Възстановяването на пациента в първите дни е отлично, но на 18-тия ден след операцията той умира заради пневмония и септицемия. Въпреки това операцията сама по себе си е приета за сполучлива.



17 години по-рано, през 1950, със създаването на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) в България се открива специалността кардиология. Сред българските учени се отличават проф. Алекси Пухлев, проф. Васил Цончев, проф. Антон Митов и много други, които допринасят за развитието на науката у нас. По същото време е основана и първата катедра по сърдечносъдови заболявания и ревматизъм към ИСУЛ. В следващите години катедрите в различните болници се умножават и в тях постъпват на работа добре обучени специалисти. През 1958 година военните лекари Коста Стоянов и Генчо Кръстинов успешно провеждат първата операция “отворено сърце”. Процедурата се извършва докато пациентът – дете с вродена клапна стеноза, е в хипотермия. В следващите години българските медици успяват да приложат нови техники и апаратура за диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания. Сред тях са протезиране на клапи, поставяне на байпас и стент, катетеризация, а кардиологичните отделения в страната се умножават. Важно събитие за българската кардиология и за науката в Източна Европа, е първата сърдечна трансплантация през 1986 година. Екипът на проф. Александър Чирков успешно оперира 11-годишно момче с тежка сърдечна недостатъчност, следствие от вродена кардиомиопатия. Донорът е 21-годишен мъж, който претърпява катастрофа и изпада в мозъчна смърт. ​ ​ Сърдечносъдовите заболявания са една от основните причини за смъртност в световен мащаб. Превенцията и профилактиката са наша лична отговорност и шансът ни да останем здрави възможно най-дълго време. Като медицински кадри, настоящи и бъдещи, наша задача е да развиваме науката и да влагаме в нея любов и отдаденост. Все пак сърцата са за това - да (се) обичаме.