Първият ни гост в рубриката "Часът на асистента" е д-р Калина Колева - главен асистент в Катедрата по фармакология и токсикология към Медицински университет, София. Разговорът с нея можете да проследите и в YouTube канала на MedicalSpace.
Д-р Колева ни зареди с много позитивизъм и се надяваме да ви предадем това прекрасно усещане за смисъл и мотивация.
Представете се. Как можем да Ви познаем в университета? Аз съм Калина или д-р Колева за хората, които ме познават в университета. Завърших медицина преди 5 години и съм главен асистент в Катедрата по фармакология и токсикология. Как човек може да ме познае в университета - обикновено, когато ходя по коридорите, когато идвам и си тръгвам от работа, отивам за кафе или нещо друго, ходя доста бързо, винаги слушам музика и съм със слушалки, затова има голяма вероятност да не ви чуя, ако ми говорите в гръб. И често и на драго сърце ми се налага да обяснявам на разни, току-що прохождащи в университета студенти, които са неориентирани, коя катедра къде се намира. Най-общо човек може да ме познае по усмивката и приятелското отношение.
Защо избрахте преподаването и как се насочихте към фармакологията?
Клиширано или не, преподаването ми беше детска мечта и за разлика от много мои колеги лекари моята детска мечта всъщност не беше да стана лекар, а да стана учител. Защо фармакология - тук отговорът също се крие назад във времето. Преди да стигна до избора медицина, всъщност се бях насочила към фармация, но по стечение на обстоятелствата и редица лични избори в крайна сметка завърших медицина. Но същевременно имах и много много добър преподавател по фармакология - моят асистент, д-р Симеонова, ме накара да заобичам специалността и така двете неща се съчетаха, преподаване с фармакология.
Каква е Вашата причина да останете в България?
При мен никога не е имало дилема дали да остана в България, защото винаги съм знаела, че искам да работя в България. Защото, на първо място, според мен в България има изключително много способни млади хора, хора, които заслужават да получат образование на ниво, каквото получават техните колеги в други страни и защото считам, че в България може да се преподава на високо ниво. И най-вече, защото считам, че всеки един от нас наистина трябва да допринесе по някакъв начин за развитието на страната.
Как се градят мостове между преподавател и студент? Това е много хубав въпрос, който ми е задаван в перифразирана форма. Според мен една от най-важните предпоставки да се изгради мост между преподавател и студент, било то в университет или в училище, между учител и ученик, е подходът към студента - това да не бъде просто поредният студент като пореден факултетен номер или като поредната група, която има фармакология или някаква друга дисциплина този семестър; да приемаме студента като личност. Защото често забравяме, че студентът няма просто фармакология или някоя друга специалност. Студентите са студенти на университета, не на катедрата и това са хора със своя личен свят, със своите желания и амбиции и някак това според мен се пропуска, и много пъти гледаме нещата на парче. Нещата се крият в дребни работи като това да се опиташ да запомниш имената на студентите, неща, които са много малки, но всъщност студентите винаги, винаги усещат и оценяват отношението.
Споделете най-важния урок в живота и науката от Ваша гледна точка.
Според мен най-важният урок, който съм научила и продължавам да уча, е, че има много по-важни неща от работата и кариерата и това е семейството, това са близките. И колкото и понякога в дадена ситуация да ни се струва, че работата е изключително важна, да сме потънали в някакъв проблем на работа, някак си, връщайки се назад, винаги осъзнаваме, че има по-важни неща.
Има ли нежелани лекарствени реакции във Вашата професия и ако има, как се избягват?
Като всяка една професия и като всяко едно лекарство и моята си има своите нежелани лекарствени реакции, но бих я определила като от тези лекарства с добър профил на безопасност. Нежеланите лекарствени реакции са пренебрежимо малко.
Как бихте описали Вашето животоподдържащо лекарство? Страст и душа във всичко. В противен случай просто няма смисъл.
Ако Вие самата бяхте лекарство, каква щеше да е Вашата суперсила? Да лекувам болка. Но не ноцицептивна или невропатична болка, а онази болка, за която все още няма лекарство.
Какво бихте предписали на следващите поколения учени и медици?
В днешно време е модерно да се изписват дълги рецепти, но аз ще бъда по-кратка. На първо място да гледат и да се оглеждат около себе си, и да виждат хубавото и доброто, защото те са навсякъде около нас. Просто трябва да искаме да ги видим. И да знаят, и да вярват, че дори малката промяна е промяна. И промяната винаги тръгва от една шепа хора. И именно те променят света. И да, може би една птичка пролет не прави, но със сигурност създава по-пролетно настроение.
