top of page
  • Facebook
  • Instagram
  • Youtube
  • София Аспарухова

Моето здраве, моето право


“Моето здраве, моето право”  под този надслов Световната здравна организация отбелязва тазгодишния ден на здравето. Защо обаче от СЗО избират този девиз? Болестите, бедствията, напредващите военни конфликти и замърсяването на околната среда всекидневно отнемат животи и нанасят безброй много щети. Въпреки че поне 140 държави разпознават като право на всеки човек достъпа до здравни грижи, през 2021 година половината от населението на Земята не може напълно да се възползва от правото си на здраве. 





Знаем ли какво е да имаме право на здраве? Често си го обясняваме с това да получаваме здравни грижи при необходимост, както и да се строят болници. Концепцията за “право на здраве” се простира далеч отвъд тези допускания. В спектъра попадат всички фактори, които ни помагат да водим по-здравословен живот: достъп до питейна вода, санитарни условия, адекватно хранене с безопасна храна, здравословна работна и социална среда и не на последно място  здравно образование и равенство.


Правото на здраве се опира на 4 основни принципа: 

  • Достъпност  всички здравни услуги, продукти и институции да бъдат в такова количество, че да са достъпни за всекиго.

  • Достижимост  всички здравни услуги, продукти и институции да бъдат физически и икономически достижими за хората, без да се проявява дискриминация.

  • Приемливост  здравните услуги и продукти да бъдат съобразени с правилата за медицинска етика.

  • Качество  здравните услуги, продукти и институции да бъдат научно и медицински качествени.

Подхващайки дискусията за здравните права, на първо място е нужно да осъзнаем, че като граждани и потребители на съответните услуги, сме пряко отговорни за дефинирането на тези права. Нуждите на населението и неговите навици до голяма степен служат за опорни точки, когато се говори за динамиката на здравето и неговото опазване. Всеки обаче възприема здравето си по различен начин. Определението на СЗО за това крехко понятие гласи, че здравето е: “Състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост”. Замисляме ли се за сякаш незабележими детайли от ежедневието, които нарушават това равновесие? Затлъстяване, тютюнопушене, хронични заболявания, етилизъм, репродуктивното и сексуално здраве са съвременни проблеми, за които все повече дискутира открито. Въпреки това все още им обръщаме внимание едва когато състоянието ни се влоши или пък изобщо не свързваме с тях конкретно нарушение, настъпило в здравословното ни състояние.


Здравното образование, като част от правото на здраве, ни дава знанията да разпознаем етиологията на проблема и да работим по него в дълбочина. Това е и ключът към всички останали ползи от правото на здраве. Къде и как обаче да търсим такова познание, при това поднесено адекватно и на разбираем за нас език? Точно за това е нужно да се преборим като граждани и потребители на здравни услуги  ясна национална здравна стратегия, конкретни цели и срокове за тяхното постигане и в крайна сметка  изграждане на система за здравно образование и адекватно приложение на здравни услуги за превенция и помощ. 


Все повече организации се заемат с работата по осигуряване на право на здраве за милиони хора по света. Апелът към нас, гражданите на различните държави, е да се информираме и да настояваме в ежедневието си, че правото на здраве е правото на всеки да ползва различни здравни услуги, база и стоки, както и правото на подходящи условия на живот, осигуряващи благополучие и дълголетие. 


Да кажем, че здравето е най-големият подарък не е достатъчно. Позитивната промяна, която изграждаме в новия свят, изисква да осъзнаем, че здравето е както право, така и отговорност. Носители на тази отговорност сме всички ние.


Comments


bottom of page