В учебниците ни има безброй имена на учени и откриватели, но обръщали ли сме внимание колко от тях принадлежат на жени? Със сигурност сте чували за Мария Кюри и Розалинд Франклин. А можете ли да се сетите за друга жена, посветила се на науката? Днес ви запознаваме с жените, минали първи по стръмния път на медицинските науки и поставили големите открития, които да следваме като пътеводна светлина.
Още в древността между 400 и 200г. преди новата ера живее Метродора - още наричана “майката на гинекологията”. Името й носи символиката на утроба от “метро” и подарък от “дора”. Нейният труд “За болестите и лечението им при жените” е засега най-старата медицинска литература, написана от жена. Древногръцката лекарка и акушерка оставя огромно наследство след себе си, част от което модерната медицина прилага и до днес. Метродора е пионер в употребата на спекулум при гинекологични прегледи, хирургичното лечение на рак в областта на матката и яйчниците, създава тампона като метод за контрацепция и лечение на инфекции и повдига въпроса за сексуалното насилие сред обществото на Древна Гърция и Египет.
Друга жена пионер в медицината е Вирджиния Апгар. Тя е американски лекар и анестезиолог, който има значителен принос в областта на акушерството. Най-известна e с разработването на теста на Апгар - прост и ефективен метод за оценка на здравето на новородени бебета. Резултатът на Апгар оценява пет фактора (сърдечна честота, дишане, мускулен тонус, рефлекси и цвят на кожата), като се оценяват с резултат от 0 до 2 за всеки фактор, а максималният общ резултат е 10. Резултатът обикновено се взема на първата и петата минута след раждането и може да помогне за идентифициране на бебета, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Този диагностичен метод се ползва по цял свят и до днес. Апгар е и лидер за времето си в областта на анестезиологията и помага за създаването на първия отдел по анестезия в американския Columbia University, като става и първата жена, редовен професор в колежа за лекари и хирурзи там.
Първата българска лекарка, д-р Тота Венкова, избира призванието по стечение на обстоятелствата. През 1877-78г. с настъпването на войната за освобождение, всички училища са превърнати в лазарети за лечение на пострадалите. Дотогава учителка в Габровското петокласно девическо училище, Тота решава да посвети живота си на болните и получава стипендия за университета в Санкт Петербург, където през 1886г. се дипломира като лекар. Специализира вътрешни и детски болести в Петербург и акушерство и гинекология във Виена, след което се връща в България. Тук тя основава курсове по подготовка на акушерки към Александровска болница и до 1900г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. В дома си д-р Тота Венкова предлага безплатни акушеро-гинекологични консултации и до сетния си дъх се отдава на мисията да помага на хората в нужда.
Д-р Хелън Брук Таусиг е американски лекар и кардиолог, който има значителен принос в областта на детската кардиология. Тя е най-известна с разработването на концепцията за хирургична процедура за лечение на така наречените "сини бебета". Това са тези бебета, родени със сърдечен дефект, който причинява липса на кислород в кръвта им. Тази процедура, позната като шунт на Blalock-Taussig, помага за спасяването на живота на хиляди новородени по света. Таусиг също е пионер в областта на медицинската етика и се застъпва за правата на хората с увреждания. Тя е първата жена, станала редовен професор в Медицинския факултет на Университета Джон Хопкинс и първата жена президент на Американската сърдечна асоциация.
Когато в учебниците по биология четем за фрагментите на Оказаки, обикновено образът, който си представяме, принадлежи на онези мъже молекулярни биолози от 60-те на миналия век. Истината обаче е, че Цунеко Оказаки освен че е жена, е и учен, допринесъл с ключово откритие за репликацията на ДНК. Родена през 1933 в Нагоя, Цунеко е една от първите жени в Япония, която се възползва от новите пост-военни промени в страната, а именно - правото на жените да посещават университет редом с мъжете. Тя завършва с докторат биология в университета в Нагоя и заедно с мъжа си (Рейджи Оказаки, също известен биолог) основават лаборатория там. Двамата се посвещават на изследването на процеса на ДНК репликация, като извършват наблюдения върху морски таралежи. В края на 60-те години идва откритието, че освен една дълга, непрекъсната верига ДНК, която се синтезира комплементарна на водещата, ДНК-полимеразата сглобява и малки фрагменти по изоставащата верига. Тях сега наричаме фрагменти на Оказаки. След смъртта на съпруга си Цунеко продължава научната си дейност върху ДНК. Много коментират, че Рейджи Оказаки е бил напълно достоен за Нобелов приз и въпреки че Цунеко има равен принос в откритията, тя, за жалост, никога не получава наградата.
Жена, чийто принос към медицината все пак не остава неоценен и с Нобелова награда е Гъртруд Елион. Тя е американски биохимик и фармаколог, който допринася със значителен принос в областта на медицината. Тя е работила повече от четири десетилетия в Burroughs Wellcome (сега част от GlaxoSmithKline), където участва в разработването на лекарства за лечение на редица заболявания, включително левкемия, малария и ХИВ/СПИН. Елион и нейните колеги също така подготвят първото имуносупресивно лекарство за предотвратяване на отхвърлянето на органи при трансплантирани пациенти. През 1988 г. Елион получава Нобелова награда за медицина, заедно с двама колеги, за приноса си в разработването на лекарства. Тя е първата жена, въведена в Националната зала на славата на изобретателите на САЩ и получава множество други награди и отличия през цялата си кариера, а и след смъртта си през 1999 година.
Това са част от многото истории на жените в науката, от които можем да черпим единствено вдъхновение и знания. Ще ни се бъдещето да ни среща с още повече смели жени, посветили живота си на това да развиват и лекуват света. Пожелаваме на всяка от вас, дами, да търсите, да мечтаете и да създавате. Заедно, силни и можещи. Честит празник!
