top of page
  • Facebook
  • Instagram
  • Youtube
  • Екип MedicalSpace

"Часът на асистента" с д-р Петър-Преслав Петров


Имаме удоволствието да ви запознаем с новия ни гост в рубриката “Часът на асистента”, а именно д-р Петър-Преслав Петров от катедрата “Анатомия, хистология и ембриология” на Медицинския университет в Пловдив. За д-р Петров преподаването е мисия. Работа му надхвърля границите на учебните зали и създава нови възможности за неговите студенти. Заедно с тях д-р Петров основава студентския клуб по невронаука “Неврологика”, чиято цел е да насочи вниманието на студентите към научното поле още от първите години в университета.


Въпросите, които отправихте към д-р Петров, определено са разнообразни: въпроси от практиката, кандидатстудентски въпроси, въпроси за произхода на съзнанието и дори за изкуствения интелект. (Явно никак не е лесно да си специалист по невроанатомия в наши дни.) Компилирахме въпросите ви с няколко питания от екипа на MedicalSpace. Любопитни ли сте да прочетете отговорите?





Д-р Петров, преди да пристъпим към въпросите от общността на MedicalSpace, разкажете ни повече за себе си. Къде получихте своето образование? Къде практикувате в момента и върху какво основно работите?

Казвам се д-р Петър-Преслав Петров и съм на 27 години от град Пловдив. Завърших Медицински университет - Пловдив през 2021 година с много добър успех от държавните изпити. Започнах работа като хоноруван асистент в катедрата по Анатомия веднага след завършването си. Успоредно с това работих като лекар-ординатор по вътрешни болести, но накрая финалното решение беше повече от ясно след спечелване на конкурса за редовен асистент и специализант по Анатомия на човека.



Как избрахте да работите точно в катедрата по Анатомия, а не в някоя друга? Какъв е най- големият Ви стимул в живота?

Още от студент науката Анатомия породи огромен респект в моето съзнание. Това е основна дисциплина в развитието на всеки един бъдещ лекар независимо от неговата специалност и смятам, че добрият лекар трябва да притежава и добри знания по анатомия, които да обвързва с клиничната си практика. Моят най-голям стимул в живота е моето развитие в света на науката и достигането на мечтаните от мен академични върхове.



Вие много активно подкрепяте студентите си да се изявяват на научната сцена. Защо според Вас това е важно за развитието на бъдещите медицински специалисти?

Обожавам работата със студенти. Тя ми дава енергия и всекидневна радост, която ме кара да бъда безкрайно щастлив и мотивиран. За мен участието на студентите в научни форуми е повече от задължително за изграждането на едно свободно, различно и критично клинично мислене. Научната сцена дава възможност да пречупиш себе си през призмата на науката, да се срещнеш с изявени специалисти в други области на медицината и да откриеш нови хоризонти на базата на придобития опит.



Къде откривате повече предизвикателства - в работата със студенти или в работата с пациенти?

Като специализант по предклинична специалност (анатомия) е повече от ясно, че моят стимул и предизвикателства са в работата с моите студенти, които всекидневно ме обсипват с въпроси и търсят обяснение на сложни медицински въпроси, жадуват за знания по анатомия на ниво по-високо от студентското и са готови да се впуснат в света на невронауката с която се занимавам активно.



Д-р Петров, разкажете ни как стресът влияе върху мозъчните функции? Какво могат да направят хората в ежедневието си като превенция срещу невродегенеративните заболявания? 

Стресът влияе изключително неблагоприятно върху мозъчните функции. Винаги казвам, че мозъкът е нашата основна движеща сила, която корелира с нашата душа и от там респективно с нашето тяло и всяка една клетка в него. Не мога да кажа, че положителното мислене и щастливият живот напълно изключват възможността за появата на невродегенеративна патология, но със сигурност оказват благоприятно влияние. 



Въпрос от практиката: Какво е Вашето мнение относно рехабилитацията при пациенти с Парализа на Бел? Кога е удачно да започне тя - веднага след приключване на антибиотичното лечение или още по негово време?

Парализата на Бел е сериозно неврологично препятствие за голям контингент от пациенти. Съществуват редица болестни процеси, разбира се, които несъмнено водят до нейната изява. Моето лично мнение като предклиницист е, че на първо място е антибиотичното лечение за предотвратяване на евентуалния причинител и едва след това трябва да се пристъпи към физиотерапевтични мероприятия при строго определени правила, определени от лекуващия лекар (невролог, физиотерапевт).



Един кандидатстудентски въпрос: Всички неврони ли са с миелинова обвивка? Ако има неврони без миелинова обвивка - защо нямат такава?

Миелиновата обвивка (миелинът) играе ролята на предпазен калъф за нормалното съществуване на дадения нерв и правилното функциониране на нервната система. Миелиновата обвивка може да бъде лесно поразена. Редица заболявания от вирусен и бактериален произход водят до увреда по хода на нерва и засягането на неговата обвивка. Такъв тип увреждане е познато като невропатия. Тя може да засегне един нерв (мононевропатия) или множество нерви (полиневропатия). Съществуват и нервни влакна без наличие на миелинова обвивка.





Следващите въпроси са много интересни. Свързани са с развитието на науката и като цяло с бъдещето на човечеството. По какъв начин квантовите процеси и явления в невроните влияят на функционалността им? Смятате ли, че може да са съществени за възникването на съзнание?

Квантовите процеси и явления оказват съществено влияние върху функционалността на невроните и централната нервна система. Не отричам, че могат да бъдат от значение за възникване на съзнание.



Кои мозъчни функции биха били първи и кои последни да бъдат успешно копирани от изкуствен интелект?

Моето лично мнение по темата с изкуствения интелект е доста разногласно с общественото. За мен мозъкът на човешкият индивид е уникална съвкупност от сложни анатомични елементи в компилация със сложни физиологични процеси. Недопустимо е да поставяме под общ знаменател централна нервна система и изкуствен интелект.


Ще завършим с въпрос, който е много важен за нас и винаги го задаваме. Вие защо оставате да работите и да се развивате в България? Как бихте мотивирали бъдещите медицински специалисти да последват примера Ви?

Винаги съм искал да остана да работя в България. България е една прекрасна държава, която, ако следваш своя път със сърце и душа, е изключително благоприятна и гостоприемна за живот. Трудно е човек да бъде убеден да остане в България, ако това е в опозиция с неговите разбирания и възприятия, но смело мога да твърдя, че повечето от моите студенти преминали през моят курс на обучение по анатомия получават отличен пример как в България също може да бъдеш фактор на базата на своите лични качества, стремежи и борби.



Д-р Петров, благодарим Ви, че отделихте от времето си, за да отговорите на въпросите от общността на MedicalSpace. Пожелаваме Ви здраве, още повече хъс за работа и много успехи!






Comments


bottom of page